Праведност

Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус.

Имало едно време човек, който желаел да стане пекар. Обичал прясно опечения хляб и си мислел, че ще му хареса да прави хлябове за хората.

Проверил в целия град къде е най-подходящото място за бизнес. Купил имот на удобен ъгъл, наел строителна фирма и скоро фурната била готова за откриване. Отвън се виждали лъскавите умивалници, модерните уреди и блестящите стъклени кутии за излагане на стоката.

Но нещата не тръгнали добре. Пекарят работел дълги часове. Правел реклама по всеки възможен начин. Опитал всичко, за да му тръгне бизнесът. И все пак не успявал да произведе този вид хляб, който бил опитвал в миналото. Клиентите, дошли да видят новата сграда, рядко си купували нещо. След това никога вече не се връщали.

След няколко години на упорита борба трябвало да признае провала си. Бил на ръба на банкрута. Опитвал всичко възможно, за да успее в начинанието, но като че ли нито един от методите нямал ефект.

Точно когато бил решил да се откаже, чул нещо, което довело до прелом. Научил, че за хляба е необходимо брашно! Не бил чувал за това, но когато започнал да използва брашно, нещата се променили.

Сетихте се, че това е притча. Би било трудно да повярваме, че на света ще има човек, който да пренебрегне елементарната истина: за хляб е нужно брашно. Разбираме, че би било жалко да се опитваме да отворим пекарна без брашно.

Каквато и да е професията ви, трябва да знаете някои основни изисквания, за да имате успех. Не може да има банка без пари, железница без локомотив, вълна без овце.

А какво да кажем за християнския живот? Колко много от нас години наред са пренебрегвали основни истини? Търсим праведност, а не знаем как да я получим! Объркващо е да се опитваш да бъдеш християнин, без да знаеш как да го постигнеш.

Журналистите задават някои основни въпроси, за да стигнат до същността на дадена история. Тези въпроси могат да бъдат пренесени и в християнския живот. Първият е: Какво? Понякога е по-лесно да се говори за „какво“-то на християнския живот. Какво да правим и какво да не правим, за да бъдем християни и да се спасим. Това е доста тежка диета. Довела е до дискусии в академичните кръгове и молитвени седмици, по време на които се пита какво не е наред с това или онова.

Погрешно ли е да говорим за „какво“? Не, Библията съдържа много информация за „какво“. Но „какво“ никога не може да бъде основа на християнството.

Идва и въпросът: Защо? Той е изискан и интелектуален. Използваме го при анализи и дискусии. Това е най-добрият въпрос за запълване на времето за съботноучилищния урок. „Защо“ е важен въпрос. Бог казва: „Дойдете сега, та да разискваме“ (Исая 1:18). Няма нищо лошо в разискването. Създадени сме по Божи образ със способността да мислим и обмисляме. Но „защо“ не е достатъчно.

Ако сте свикнали с „какво“, „защо“ и „кога“, неизбежно ще запитате: Как? Въпросът е практичен и може да ви доведе до теорията на праведност чрез вяра. Ако не разбирате как, останалото само ще ви обърка. Дори да знаете как, това не е достатъчно, защото праведността чрез вяра е нещо повече от теория. Тя е преживяване. „Как“ става най-вълнуващият въпрос, когато разберете, че отговорът е „кой“!

Исус е основата на християнството. Вярно е, че Библията говори за търсене на правда. В Соф. 2:3 се казва: „Търсете правда.“ След като Правда = Исус, да се търси правда, означава да се търси Исус. „Божията правда е въплътена в Христос. Получаваме праведност, като Го приемем“ („Мисли от планината на благословението“, с. 18).

„95 тезиса за праведност чрез вяра“ – Морис Венден