„Исус се просълзи. “ Йоан 11:35

Когато Исус отиде с Мария и Марта при гроба на Лазар, Той знаеше какви са плановете Му, за да превърне тази сцена на скръб в сцена на радост. И въпреки това виждаме в доклада на Библията, че „Исус се просълзи“. Как е възможно това?

Той не се страхуваше, че Лазар бе там, зад онзи камък. Онова, което наричаме смърт, въобще не представляваше проблем за Бога. Смъртта никога не е била проблем за Бога. Възкресяването на Лазар за живот бе вероятно едно от най-лесните неща, които Исус е вършил някога. А когато сам Господ слезе от небето с вик, с глас на архангел и мъртвите в Христос излязат от спящите си легла, където и да се намират те, това ще бъде едно от най-лесните неща, които Бог е правил някога. Единственият проблем за Него, който все още продължава и днес, е неверието. Това е проблемът. Много по-голямо чудо е да видиш някой да преминава от скептицизъм и атеизъм към вяра в Исус, далеч по-голямо е от възкресяването на Лазар. Исус плака при гроба му поради неверието на хората.

Те казаха: „О, Той плаче, защото го е обичал.“ Не, не беше това причината, поради която плачеше. Плачеше, защото хората в тълпата не вярваха. Те не приемаха онова, което им бе предложил. Както бе казал: „Не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.“

Имаше и още една причина, поради която Исус плака при гроба на Лазар. Плака от съчувствие към онези, които са наранени. Не само към Мария и Марта, но и към всички скърбящи от всички векове. Погледът Му проникна през времето, виждайки болката и мъката, която човешкото семейство щеше да изпита през идещите векове.

Неговата любов бе толкова голяма, че Той съчувстваше на скръбта на Своите приятели, макар да знаеше, че тя ще трае само малко. Исус копнее да облекчи скръбта на всяко от своите деца. И днес плаче с онези, които плачат. И поради жертвата, която направи за нас, ние имаме обещанието за едно време и място, където всички наши сълзи ще бъдат избърсани.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден