„Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят.” Псалм 103:13

Виждате един ден голяма тълпа, събрала се на планински връх. Тези хора са стояли там от ранна утрин, повикани от човек, когото царят е търсел напразно в продължение на повече от три години. Смята се, че той е отговорен за трите години суша в страната и хората чакат, шушукат и стоят в недоумение край двата олтара, издигнати по наставление на Илия.

С пламък на небесен огън жертвата, водата и дори олта­рът са поядени и всички присъстващи са накарани да признаят истинността на небесния Бог. Същата тази нощ, събуден от пратеник на двореца, Илия избягва от една разгневена жена, за да спаси живота си. Страхува се, че дори Бог, Който е отгово­рил на молитвата му чрез огън, не е достатъчно голям, за да го защити от нечестивата Езавел.

Той бяга в ужас през нощния мрак с по-големия мрак на своите страхове и обезкуражения, които го придружават. Накрая стига до предела на силите си, сяда под едно хвойново дърво и се помолва да умре.

„Изостави ли Бог Илия в неговия час на изпитание? О, не! Той обичаше Своя служител не по-малко по времето, когато Илия се почувства изоставен от Бога и хората, отколкото тогава, когато в отговор на неговата молитва огънят блесна от небето и освети планинския връх.“ („Пророци и царе“, стр. 166)

Вместо да отговори на молитвата на Илия да отнеме жи­вота му, този Бог на безкрайната любов и състрадание, който познава неговото естество и съчувства на човешкото у негo изпраща небесен вестител с храна и вода, за да се поддържа живота му. Втори път идва ангелът и казва: „Стани, яж, защото те чака дълъг път.“

Когато вярата ни отпадне, когато в живота ни дойде обезкуражаване, бягаме ли в ужас, очаквайки един разгневен Бог да ни унищожи поради липсата ни на доверие? По-малко склон­ни ли сме да не разбираме Неговата любов и състрадание? Постоянно ли очакваме един Бог на огъня и светкавицата да изпълни Своята присъда над нас и пропускаме ли да усетим неж­ното докосване, тихия нежен глас на своя най-добър Приятел, Който казва: „Обичам те, обичам те толкова много“, когато пъ­туването стане твърде тежко за нас?

Така говори Бог. Това е Той – старозаветният Бог, Богът на Новия завет, Богът на днешния ден.

„Вярата, която действа“ -Морис Венден