„Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. “ Лука 19:10

„След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града. И ето един човек на име Закхей, който бе началник на бирници­те и богат.“ (Лука 19:1, 2)

Ерихон бе известен със своите бирници и събирачи на данъци. Това бе място, кьдето един евреин можеше да се пре­върне в предател към собствения си народ, да се продаде на рим­ляните и с това да си спечели добър живот. Това бе място, където човек можеше да стане богат, защото му се даваше част от събраните от него такси. И ако тези такси бяха по-големи, по-голяма беше и неговата част. И ако разпределянето на частта се направеше по измамлив начин, това само увеличаваше негови­те богатства. Така беше и със Закхей, главния сред митарите.

Той бе чул, че Исус идва в града. Исус бе вече изпратил Духа Си, преди да дойде в града. И сърцето на Закхей бе докос­нато. Той бе силно заинтересован да види този Човек от Назарет и Библията ни казва, че наистина искал да види кой е. Кой бе Той? Не ни се казва, че Закхей е искал да види какво прави или какво казва, искал е само да види кой е Той. Интересувал се от това да стигне до сърцето на нещата. Едно е да знаеш нещо за онова, което Исус казва. Съвсем друго е да знаеш кой е Той.

„Искаше да види кой е Исус, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.“ (ст. 3)

Представяте ли си този човек Закхей, който обикновено ходи с цялото достойнство на своя 150-сантиметров ръст по улиците на Ерихон с колкото е възможно по-голяма сдържаност, да тича към дървото заедно с уличните гамени! Очевидно в търсенето на Исус той бе забравил себе си.

„Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и рече: „Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.“ И той побърза да слезе и Го прие с радост“ (ст. 5, 6). Като покани Себе Си в дома на Закхей, Исус всъщност приемаше поканата, която вече бе излязла от сърцето на този митар. Той се срещаше с него там, където човекът бе; направи така, че да е лесно за него да слезе от своето дърво, и то не само физически, но и духовно, и да намери разрешение на големия си проблем.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден