„Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и c търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще.“ (Евреи 12:1)
Преди няколко години, за да се упражнявам физически, започнах да се занимавам с джогинг. Макар че това ми донесе голяма и удивителна полза за здравето, мога да разбера защо много хора го избягват. Болезнени мускули, болящи стави, задъхани бели дробове и всекидневни болки някъде по тялото, които джогингът може да произведе и които обезсърчават лесно отчайващите се.
Аз обаче реших, че отърваването от такива болезнени неща може би не е в мой интерес. Като бегач се научих да се вслушвам в сигналите на моето тяло и по-скоро да се уча от тях, отколкото да се крия от тях. Когато съм навън и тичам, аз внимавам за някаква болка: от вътрешната страна на крака, от външната, на петата, на свода, от долу на стъпалото, на бедрото, на коляното, независимо къде може да се случи. Дали това е някакво сериозно предупреждение или просто един трик, с който моето тяло се опитва да ме изиграе, за да ме накара да спра? Ако аз се движа или обърна по различен начин, дали това помага или започва да ме боли повече?
Макар повечето хора да смятат, че да търсят болката, това е нелогично, а да я понасят, това е ирационално и да я увеличават, това е налудничаво, то все пак онези, които се упражняват редовно, виждат нещата по съвсем различен начин. Болката учи, оформя, засилва и развива атлета. Тя е единственото средство, чрез което се опознаваме и можем да направим най-доброто, което сме в състояние да сторим. Макар повечето хора да не виждат никакво основание или разум в това да живеят с болка, атлетите смятат точно противоположното. Те не могат да живеят без нея. Както една популярна поговорка казва “Без болка, няма победа”.
Интересно е, че апостол Павел сравнява живота на християнина с тичане на състезание и аналогията изглежда съвсем подходяща. Както бегачът понася болката, така и християнинът понася изпитания и трудности. Но и в двата случая, човек не трябва да се отказва. Библейският писател Яков съветва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост“ (Яков 1:2,3).
Моят джогинг ме научи на благословенията, ползите и необходимостта от изпитания и трудности за усъвършенстване, заздравяване на тялото и ума, и че и за християнина нещата не са по-различни. Дисциплина, посвещение, вяра, твърдост всичко това са неща, които се оформят в трудности, пречки и сред неуспехи. „Така тичайте, щото да получите.” (1 Коринтяни 9:24).
Какво ви пречи да тичате в доброто състезание и да постигнете наградата както на физическото здраве, така и на духовното?
Лари Ричардсон