Праведност

Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв.

Това се случи през първите няколко седмици в една нова църква. Целта ми бе да посетя всички семейства, за да се запозная с тях. Много лесно е да се отбиеш и да поговориш за незначителни неща. „Това снимката на леля Мини ли е?“

„Да.“

Измислих един трик – въпрос, който задавах във всеки дом. „Каква е твоята дефиниция за християнин?“ Внимателно си записвах всички отговори.

„Християнин е човек, който живее според златното правило.“

„Християнинът е честен.“

„Християнинът е добър и любезен.“

„Християнинът обича ближните си.“

Чух много различни отговори, но всички имаха нещо общо. Наблягаха на поведението. Името Христос не бе споменато нито веднъж.

Можете да прочетете интервюта на журналисти с хора от улицата. Отговорите са подобни.

„Християнинът прави това и това. Християнинът не прави еди какво си.“ Чули ли сте някой да отговаря: „Християнинът е човек, който познава и обича Христос.“

Какво е християнството? Дали се основава на поведението? Или можа бе основата му е някакъв вид взаимоотношения? Трябва да намерим нишката, водеща към разбирането и преживяването на спасение чрез вяра в Христос. Християнството е въпрос на познаване на Христос. Поведението, отличаващо християните от нехристияните, е резултат, а не причина от отношението към Исус, основано на вяра.

Да перифразираме казаното. Ябълковото дърво ражда ябълки, защото е ябълково дърво, а не за да стане такова. Исус направи подобно сравнение: „Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове, или лошо дърво да дава добри плодове“ (Матей 7:17, 18).

Ако се интересувате от добри плодове, хубаво е да започнете с добро дърво. Задачата ви би била да го напоявате, торите и да му давате възможност слънцето и дъждът да извършат работата си. Не е необходимо да се опитвате да произвеждате плод. Ако дървото е здраво, плодът неизбежно ще дойде.

Така е и в християнския живот. Този, който се опитва да живее християнски, като обработва поведението си, е влязъл в улица без изход. В „Притчи Христови“ е казано: „Чрез обновяването на сърцето Божията благодат действа за преобразяване на живота. Никаква външна промяна не е достатъчна, за довеждането ни до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се реформират, като оправят този или онзи лош навик. Надяват се така да станат християни, но започват не там, където трябва. Първата ни работа е сърцето“ (с. 91) .

Колкото и праведен да е животът ти, колкото и добри дела да вършиш, колкото и благочестив да изглеждаш, ти не си истински християни, докато не опознаеш Исус Христос лично. Вършенето на правда няма да те направи християнин, а само морален човек.

Първата църква се концентрирала толкова много върху Исус Христос, че Той бил основната тема за размисъл и разговор. „Христос каза това, Христос направи това…“ Накрая някой казал: „Да ги наречем Християни“.

Как ще те нарекат според нещата, за които най-много говориш и мислиш? Дали си добър човек, или наистина си християнин? Помисли за това!

„95 тезиса за праведност чрез вяра“ – Морис Венден