Понякога в ежедневието си срещаме хора, които обосновават нежеланието си да помогнат с аргументите, че това не е тяхна работа или по-меко казано – нямат възможност. Християнската етика повелява по-различен тип реакция към нуждите на хората в затруднение и насърчава дори и най-скромните от нас да проявят щедрост и готовност за служене.

Поводи за благотворителност винаги има, а ето и конкретната социална нужда, която обедини членовете на варненската адвентна църква.

През пролетта на 2015 г. бе предвидено близо 100 деца и младежи с увреждания на възраст от 3 до 29 години да бъдат изведени от социалните домове и да започнат да живеят в новоизградените седем Центъра за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ във Варна. Дейностите са част от проекта „Да не изоставяме нито едно дете – „У дома, а не в дом“, по ОП „Развитие на човешките ресурси“ представен от зам.-кмета на община Варна д-р Лидия Маринова.

Това е компонент 2 на проекта, по който преди това бяха изградени 7-те обзаведени и оборудвани къщички, които се намират в кв. „Вл. Варненчик“, кв. „Изгрев“ и в село Тополи по ОП „Регионално развитие“.

Представям Ви първа част от разказа на сестра Карола Петрова, член на варненската адвентна църква „Център“:

Поради различни организационно-бюрократични причини, ежедневните нужди /с изключение на храната/ на всички тези деца, болни и здрави, до месец октомври бяха в „ръцете“ единствено на Бог – от животоспасяващи лекарства, през памперси до всичко, за което можете да се сетите.

Това беше „Зов за помощ“ в най-драстичната му форма. Дали защото скоро бяхме изучавали посланието на апостол Яков – 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето какво е: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света“ или 2-15,16: „Ако някой брат или сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза?“…

Дали някои братя и сестри бяха чели големия християнски писател К. С. Луис, който споделя, че „да се следва Исус трябва да се обича не само на слово, но и на дело“, или Светия Дух говореше в сърцата на слушателите, но за 2 седмици бяха събрани около 870 лв.

При посещенията ни в различните центрове на проекта се сблъскахме с невероятните съдби на тези деца – в център „Изгрев“ са настанени 24 деца от които 4 двойки и 2 тройки братчета и сестрички, като последната тройка братчета – на 8, 10 и 13 години са открити от социални работници в палатка в гората до с. Старо Оряхово. Останахме очаровани от грижата, с която ръководители, социални работници, психолози и обслужващ персонал се отнасяха и обгрижваха децата, напълно в духа на проекта – „У дома, а не в дом“ – независимо от липсата на материали и средства от първа необходимост. Благодарни сме, че Бог работеше с нас и пред нас в подбуждането на различни ръководители на фирми и отделни хора от Варна, София, Смолян, при набавянето на спално бельо и дрехи за децата напълно безплатно.

И понеже „Не само с хляб ще живее човек…“, запознахме юношите и младежите в църквата с нуждата от общуване на тези деца. Организирахме парти по всички правила на гостуването – с малки подаръци, хапване, игри и разбира се много сладолед, доставен безплатно на място в центъра! При всяко следващо посещение, децата вместо с „Добър ден“ ни посрещаха с въпроса „Ще играем ли?“

С голяма радост разбрахме, че от летище Варна“ са предоставили за лекарства и санитарни материали сумата от 5000 лв.

Бог продължава да работи в сърцата и умовете на различни хора, които да помагат в нуждите на неговите чада!“