Тезис №2 - Християнска църква на адвентистите

Праведност

Правда = Исус. Нямаме правда, отделени от Него.

Един професор в колежа, където учех, откри дискусия още през първия семестър, като ни попита за дефиницията на праведност.

Дадохме множество дефиниции. Праведността е вършене на правда. Праведността е придържане към Божия закон. Праведността е святост. Нещо повече, праведността е любов. Не само студентите дават такива определения. Намираме ги и в боговдъхновения коментар.

След като ни накара да предложим всички възможни дефиниции, накрая професорът ни доведе до заключението, че най-доброто и най-изчерпателно определение за праведност е Исус. Всички останали са непълни.

Ако, например, праведността е вършене на правда, тогава единственото нещо, което ще ви е необходимо, за да бъдете праведни, е… какво? Да вършите правда. Не бихте имали нужда от Спасител, ако праведността се основава единствено на поведението.

Но правдата не е нещо съществуващо само за себе си. Тя не е нещо, което хората могат да произведат. Ние сме банкрутирали откъм правда. Пророк Исая казва: „И всичката ни правда е като омърсена дреха“ (Исая 64:6). Не само че не можем да произведем правда, но не сме в състояние и да я натрупаме. Тя не е нещо, което можем да придобием или запазим независимо от Исус. Следователно най-добре можем да дефинираме правдата като Личност. Докато имаме Исус, имаме правда. Без Него нямаме никаква надежда за правда.

„Грешният човек може да намери надежда и правда единствено в Бога и никое човешко същество не е праведно, докато няма вяра в Бога и не поддържа витална връзка с Него“ („Свидетелства към проповедници“, с. 367).

Можете да изразите това под формата на уравнение. Ако Исус = Правда, а Правда = Исус, тогава единственият начин да получим правда е да отидем при Исус и да останем при Него. Затова можем да кажем, че Човек + Исус = Правда.

Говорих по този въпрос с група студенти, когато забелязах, че внезапно лицето на един младеж от задните редове се смръщи. Той вдигна ръка и каза: „Но ако Исус е равен на цялата правда, а човечеството плюс Исус е равно на правда, тогава човечеството е равно на нищо!“ Заговори така, сякаш съм казал нещо страшно несправедливо за човечеството.

Не е ли това проблемът на всички нас – нямаме собствена правда? Имаме огромна стойност за Небето. На кръста Исус доказа колко ценна е човешката душа. Но когато стане дума за изработване на правда, ние сме безпомощни. Не можем да я произведем; не я притежаваме.

Чарлс Т. Ивърсън разказа за една жена, която отишла да си купи плат за нова рокля. Опипала тъканта, проучила материята, възхитила се на цвета. Все още се колебаела, когато собственикът на магазина дошъл при нея и казал: „Забелязах, че гледате този плат. По една случайност имаме рокля от същата материя. Може би не сте я забелязали на витрината“.

Излезли пред магазина и жената възкликнала: „Красива е! Точно това искам. Платът беше хубав, но след като видях каква хубава рокля става от него, стигнах до убеждението, че трябва го купя.“

Така е и с Божия закон. Възможно да се възхищаваме на принципите му, да сме съгласни със заповедите, но преди истински да го оценим и да го приемем, трябва да го видим приложен в живота – Исусовия живот. Когато видим Исус, сърцата ни биват спечели, а ако Го приемем, приемаме и Неговата правда.