Себепредаване

Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него.

Може би една от най-трудните за приемане истини по въпроса за себепредаването е, че не можем сами да го направим! Ако можехме, въобще нямаше да имаме нужда от себепредаване, защото себепредаването, т.е. отказването от собственото „аз“, е признаване, че не можем да направим нищо. Следователно себепредаването е Божие дело. То не е нещо, което можем да направим за себе си.

Както вече отбелязахме, за тези, които осъзнаят нуждата си от Христос и решат да отидат при Него, дяволът е приготвил странични пътечки на всяка стъпка. Той казва: „Ти си грешник и нямаш праведност. Започвай да си изработваш собствена праведност.“ Може да пропилеем дни и години, опитвайки се да постигнем праведност чрез силата на волята.

Тогава чуваме истината, че праведността идва единствено чрез вяра. Дяволът скача и казва: „Това е точно така. Имаш нужда от вяра. Започни да си изработваш вяра.“

След като разберем, че вярата е дар, а не наше дело, той отново застава пред нас на последното стъпало по пътя ни към Христос, т.е. към себепредаването, и казва: „Добре, сега това, от което се нуждаеш, е да направиш усилия за себепредаване.“

Понякога родители, учители, духовни лица и различни църковни ръководители несъзнателно помагат на дявола в неговата кампания! Били ли сте на богослужения, на които проповедникът е отправял покана да правите усилия за себепредаване? Виждали ли сте огън, запален от малки листчета, събрани в църквите? Просто записвате греха, от който искате да се откажете, и хвърляте листчето в огъня. Това ли е себепредаване?

Сигурно ви се е случвало да се чудите как да се откажете от някой грях в живота си и при вас да дойде човек, който да ви каже, че единственото необходимо нещо е просто да се откажете. И вие правите опити да се откажете. Казвате: „Отказвам се от нечестието си“ или „Отказвам се от нечистите си мисли.“ Молите се с тези думи, но откривате, че нечестието и нечистите мисли все още не са ви напуснали.

Библията използва аналогията с разпятието като символ за себепредаването. „Съразпнах се с Христос“, казва Павел в Гал. 2:20. Исус многократно е използвал този символ и е поканвал последователите Си да вземат своя кръст и да Го последват (виж Матей 10:38; Лука 14:27; Марко 8:34). Всъщност всеки път, когато Исус говори за кръста, има предвид нашия кръст, а не Своя.

Помислете за разпятието. Как са го правели? Лесно е да си спомним. Колко много пъти сме виждали картини или сме слушали за пироните и дървото. Но забележете едно важно нещо. Не можете да се саморазпънете. Някой друг трябва да го направи за вас.

Ако искате да се убиете, можете да го направите по десетки начини. Но никой не е извършил самоубийство, като се е разпънал на кръст.

В „Притчи Христови“ тази истина е изразена по следния начин: „Никой не може да се освободи от собственото „аз“. Можем само да се съгласим Христос да извърши това дело“ (с. 159). Как се съгласяваме? Необходимо е нещо много повече от думи и молитви. „Устните могат да изразят нещо, което сърцето не признава. Докато говорим на Бога за нищия си дух, сърцето може да се пръска от гордост поради голямото си смирение и възвишена праведност. Истинското познаване на собственото „аз“ може да бъде постигнато по един-единствен начин. Трябва да гледаме към Христос“ (пак там).

Когато направим избора всеки ден да отделяме време, за да размишляване за Христос и когато Го поканим да извърши делото Си в живота ни, Той ще ни води стъпка по стъпка до момента на себепредаването. То е възможно само когато бъдем доведени от Него до този етап.

„95 тезиса за праведност чрез вяра“, Морис Венден