„Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълго търпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?“ Римляни 2:4

Исус дойде, за да разкрие на учениците Си, а и на всички нас, любовта и прощението на нашия небесен Баща. Той искаше да ни покаже, че Бог не ни осъжда – осъждането е дело на неприятеля. Искаше да покаже, че Бог постоянно работи по всеки възможен начин, за да направи така, че все повече хора да приемат Неговата любов. Той с любов и благост ни води към покаяние, както направи и в опитността на Петър.

Петър стоеше край огъня, а те посочиха с пръст към него. Той каза: „О, не, не, не съм аз. Наистина не съм аз!“ А те казаха: „Не, ти си!“ Накрая той започна да ругае и кълне и да се отрича, че някога е познавал Исус.

Точно посред ругатните й клетвите погледна през пътека¬та и видя, че Исус го гледа. В този поглед нямаше нито гняв, нито раздразнение, нито наранени чувства. Това бе поглед на съжаление, на скръб. Когато Петър видя лицето на Исус, цяла вълна спомени започна да нахлува в него. Видя себе си край езерото, когато Исус го призова да Го следва. Пак се видя в спора с храмовите власти и данъчната монета и как Исус му се притече на помощ и го избави от затрудненото положение. Още един път се видя в морето, когато Исус се протегна и го издърпа от разгневените вълни. И отново можа да се види как само няколко часа преди това ходи с Исус в градината и Той му казва: „Петре, Сатана е решил да те победи, но Аз се молих за теб. Аз се молих за теб.“

И всички тези спомени завладяха съзнанието му. Петър бе прикован на място. Внезапно, докато стоеше там, видя една ръка да се вдига и да удря Исус и осъзна, че това бе все едно неговата ръка и че той бе нанесъл най-силния удар право в сърцето Му тази вечер. Слепешком се отвърна от огъня и излезе през портата, тичайки вън от града през потока право в градината. Там се полута в мрака пипнешком, докато намери мястото, където Исус се беше молил. Падна по лице и пожела да умре. Той наистина съжаляваше. Бе съкрушил най-добрия си Приятел. Покаянието му беше истинско.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден

Photo by Austin Ban on Unsplash