„Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша“ Римляни 7:18

Въпросът за волята ни, какво е мястото и действието й в  християнския живот, е един от жизненоважните. Този проблем разглежда и апостол Павел в Римляни 7:14-21 и Филипяни  2:12, 13. Римляни 7 гл. говори за разочарованието на объркания християнин, който не се е научил да разчита на Божията  сила, а се опитна да се обляга на своята собствена. Доминиращата дума в този пасаж е „правда“. Той върши не това, което  иска. А това, което не иска, него върши. И точно в средата,  стих 18, казва: „Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.“ Човек, който насочва вниманието си към това, да прави добро, не ще открие как да го извърши.

Във филипяни 2:12, 13 се казва: „Изработвайте спасението  си със страх и трепет. Защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“. Когато в своя християнски живот трябва да действаме, Бог е Този, Който прави възможно и желанието, и изпълнението. Но той не действа, когато стане въпрос за вярата във връзката ни с Него. Има ли разлика? В борбата на вярата действа не Бог. Той работи в борбата с греха. Обещал е да победи греха и дявола за нас, ако Му позволим да го направи (2Коринтяни 10:4, 5). И начинът, по който му позволяваме, е като извършим необходимото и превърнем в реалност връзката и приятелството си с Него. Това е, което Той не може да направи за нас.

Има част от християнския живот в началото и през целия път, която ние самите трябва да извършим. Разбира се, вярата е от Бога през целия ни път. Но съществува момент, в който сами трябва да изберем да отговорим на Неговата инициатива и покана. И правилното използване на вярата касае избора да отговорим на Божието почукване на сърдечната ни врата за една връзка, приятелство с Него. Ако изберем това и продължаваме да го избираме, Бог ще се изявява в живота ни повече и повече, докато извърши чрез нас това, което желае и прави, засягащото борбата с греха.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден