Животът е низ от събития, дати, векове и история. Всяко нещо има своето измерение в числова, обемна или бройна форма.

Един от най-трудните за разрешаване въпроси в историята на човечеството е за времевата връзка на човека с Вселената и от тук за смисъла на човешкия живот. Като отговор на този въпрос е и осмислянето на космическите и земни цикли и отброяването на времето. В представата на човека то е свързано с човешкото съществуване и дори е съобразено с него. Човешкото съзнание отказва да приеме безмълвната студена безкрайност на вселената и своята уникална самота. Затова през цялата история са създавани митологически, религиозни, идеологически и други обяснения на космическите и природни явления, които формират времевата рамка.

Минутите, часовете, дните и годините се отброяват за сметка на човешкия живот, и отбелязват събития, етапи и поколения. Неизбежно се започва с ново и ново фиксиране, отброяване и систематизиране на времевата рамка, което, може би дава надежда и перспектива. В търсене на смисъл човечеството търси и нов старт. Християнската и библейската концепция за „ново броене“ни вдъхва надежда и дава шанс за преосмисляне и осъзнаване на същността.