«Ho Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.» Матей 5:28

Ако е вярно, че мислите и намеренията на сърцето се вземат под внимание, подобно на действията и че когато вътрешно сме откликнали на греха, вече сме съгрешили, независимо дали ще продължим и извършим действието или не, тогава защо да не действаме? И ако вече сме съгрешили и изгубили битката, защо да не продължим с нечистите действия?

Ами първо, има няколко добри морални причини, да  не извършим грешното действие. Ако имаме достатъчно воля, за да не убием този, на когото сме ядосани, няма да отидем в затвора и това е нещо добро. Наистина положителното държане има предимства. Но това все още не е победа на Божията страна и има друга причина освен моралните предимства да не отговаряме на всеки вътрешен грешен подтик с външна изява. Имаме сила на разположение да се върнем отново при Исус, преди вътрешният ни провал да се прояви.

Когато разберем, че сме съгрешили, като сме дали място на греха, тогава имаме шанс да се върнем при Бога, преди да продължим с действието. Осъзнаваме, че сме отклонили погледа си от Исус и се опитваме да победим врага със собствена сила, а трябва да признаем безпомощността си и да се обърнем към Него.

Като растящи християни, има много пъти, когато ще зависим от себе си и ще откликваме на изкушението. Поради моралните предимства, можем да се насилим да стискаме зъби и да се опитваме да се пазим от следващата загуба. Но не говорим за такъв вид победа. Ако макар и с нежелание признаем, че вървим далеч от Христос, дълго време ще мине, преди отново да се върнем при Него. Но щом признаем, че сме съгреши и се обърнем към Него за прошка, Той може да ни я даде.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден

Photo by Ryan Riggins on Unsplash