„А Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“ И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях “ Лука 23:35

Един ден преди много векове Исус проведе разговор с Отец. Ангелите гледаха внимателно. Въздухът бе пълен с напрежение. Всеки се чудеше как Божият първоначален план се е провалил след навлизането на греха и всички се опитваха да познаят какво ли ще направи Бог, за да изпълни Своя план. След дълго време Исус излезе от срещата на общение със Своя Отец и тогава бе разкрито, че Той ще предложи Себе Си да умре на мястото на човека. Бог даде цялото небе, Своя собствен Син. Не би могъл да даде нищо повече.

Тук виждаме Отец и Исус заедно, с една цел и едно наме­рение. Те действат заедно във великия изкупителен план. Бо­жият характер е разкрит най-добре чрез Исус и чрез това, как Исус се отнасяше към грешниците, докато беше на тази земя.

Той даваше отново и отново благодатно време на евреите. Те и по-преди се бяха отвръщали от Бога, убивайки пророците и замервайки с камъни онези, които бяха изпратени да им по­могнат. Накрая Той изпрати лично Сина Си като най-голямото изявление на самия Себе Си. „Дай им още една възможност!“ Каква демонстрация на Неговата милост! Ако ние бяхме на кръста, а зли човеци ни се подиграваха, щяхме да кажем:

„Доведи 12 легиона ангели! Нека се справят с тези хора!“ Но вмес­то това Исус отговори с прощателните думи: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“

Даже и след кръста Божието търпение не се изчерпи. След като народът бе отхвърлен, Бог продължи да умолява отделни­те личности.

Шекината, славното присъствие, бе отнето от храма, но Бог изпрати учениците най-напред в Ерусалим – мястото, където Исус бе произнесъл думите, определящи участта Му: „До­мът ви се оставя пуст.“ По време на всичките мисионерски пътувалия на апостолите еврейският народ биваше включен в тяхната работа година след година.

Когато Стефан бе убит с камъни от гневната тълпа, Святият Дух слезе над него и той се помоли: „Прости им! Не ги наказвай още за това!“

Не оставяйте тази история да се ограничи само с хората от Христовото време. Приложете я в своя живот, в своето семей­ство, по отношение на онези, за които се молите. Христовият призив, изпълнен с благодат и любов, продължава и днес – за всяка личност, за всяко сърце.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден