„Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него .“ Йоан 3:17

Оправданието, което включва свобода от вината за нашите минали грехове, ни подготвя за освещението, даващо ни пълна свобода спрямо настоящите ни грехове. Ако не си оправдан, не ще получиш освещение. За да можем да приемем Божията сила, опрощаваща сегашните ни грехове, трябва да разберем, че Бог не ни осъжда за миналите. Когато идваме при Него за оправдание, Той не само ни прощава, но и ние заставаме пред Него, сякаш никога не сме съгрешавали. Тази свобода от вина и осъждение ни позволява да преживеем растенето и победата в живота си, които идват от самия факт, че сме в мир с Бога.

В „Пътят към Христа“, стр. 49, в първия параграф, четем за провала и изпълнения с обезсърчение живот. След това се казва: „Ти се нуждаеш от мир“. Мислил ли си, че за да имащ мир, трябва да очистиш живота си и да победиш греховете си? Не само мирът с Бога ти дава сила да промениш живота си. Чувството, че си отхвърлен, те държи свързан с греховете и паденията. Любящото приемане „павира“ пътя на растежа.

Сатана триумфира в моменти, когато религиозните хора вярват, че ако паднат и се провалят, те са осъдени. Но Римляни 8 глава казва, че Бог е този, който оправдава. Кой тогава осъжда? Ти знаеш. Това е Сатана. Йоан 3:16 е добре познат текст – но познаваш ли стих 17? „Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“

Чувал ли си дискусии по това, дали оправданието, или освещението е по-важно. Бих искал да напомня, че въпросът е глупав. То е все едно да питаш – кое е по-важно, да се ожениш или след това да останеш женен. И двете са важни, но поради различни причини. Това, което Бог е направил за нас, и това, което прави, и двете са добри. И двете са включени в спасението.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден