Праведност

Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри.

Ако не вършите нищо лошо, значи вършите добро? Така ли е? Или грешим?

Разбира се, не искам да кажа, че ако вършите зло, сте прави, или че няма нищо лошо във вършенето на зло. Всичко това означава, че можете външно да правите добро, а вътрешно – зло. Никак не е добре! Единственият, който истински върши добро, е този, който е наред и вътрешно, и външно.

Чели ли сте за фарисеите? Праведни ли са били или неправедни? Исус ги изобличи в Матей 23:27, 28: „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистата. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“

Това е важен урок. След като сме съгласни, че целта на християнина е да бъде добър и отвътре, и отвън, представете си, че все още не сте добри отвътре. По-хубаво ли е да бъдете добри поне външно, ако това е най-доброто, което можете да постигнете? Не е ли по-добре да сме фарисеи, отколкото бирници? Внимавайте как ще отговорите!

Исус каза, че религията на фарисея не е достатъчна за вечен живот. „Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за спасение.

Да се спрем за миг на „Пътят към Христа“, с. 44: „Има хора, които изповядват, че служат на Бога, докато в същото време разчитат на своите собствени усилия, за да спазват Неговия закон, да изградят праведен характер и да си осигурят спасение. Сърцата им не са движени от дълбокото чувство за Христовата любов, а се стремят да изпълняват задълженията на християнската религия като нещо, което Бог изисква от тях да спазват, за да си спечелят небето. Такава религия не струва нищо.“ Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за религията.

В Откр. 3 гл. е отправена специална вест към църквата от времето непосредствено преди Христовото идване. „Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да бъдеше ти студен или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си“ (ст. 15, 16). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но според Бога тя е по-лоша от отсъствието на каквато и да е доброта! Той предпочита дори студения пред хладкия!

Доброта, която е само външна, е отвратителна за Бога. Той знае, че откритият грешник може по-лесно да приеме добрата вест за спасение от този, който не чувства никаква нужда. Хората, успели да бъдат добри отвън благодарение на собствените си сили, не изпитват нужда от Спасител. И тъй като не изпитват нужда, не отиват при Христос, за да приемат спасението, приготвено от Него.

Възможно е да изпълним църквата със силни хора, които могат да се държат така, както изискват църковните правила. Поведението, с което така много се гордеят, се превръща в бариера пред личното общуване с Исус Христос.

Ако повярваме, че това е истина, ако действително приемем тезиса, че външната праведност няма стойност пред Бога и дори Го отвращава, ще спрем да се опитваме да правим това, което е право! Напротив, бихме употребили всичкото си време, енергия и усилия да търсим Него, за да дойде и да живее в нас.

Плаши ли ви това? Желаете ли да насочите усилията си към приемане на Неговата правда ден след ден в непрестанно общуване с Него? Ако тези думи ви изнервят и се чудите каква е основата на поведението ви, побързайте да прочетете следващата глава. Тя започва така: „Праведността ще ви направи морални.“ Побързайте да прочетете следващия тезис!

„95 тезиса за праведност чрез вяра“ – Морис Венден