“Но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.„ Лука 10:42

Едни ден Исус и учениците Му предприеха дълго пътуване от Ерихон към Витания. Марта мислеше, че е добра идея да ги покани иа обяд, защото те всички щяха да имат възможност да се опознаят по-добре един другиго. Когато помоли Исус да накара Мария да помогне в кухнята, беше смутена. Тя се безпокоеше, искаше да Му направи добро впечатление. Но Той отговори: „Едно е нужно…“ Това Негово изявление сумира същността – началото, средата и края – всичко по отношение на християнския живот. Има едно нещо, което е необходимо в християнския живот, но то същевременно е и нещото, което мнозина от нас все още не са опитвали.

„Не мога да седна в Исусовите нозе сега. Той не е в града!“ О, не, не, можеш! Моля те, спомни си всички неопределени фрази, които използваме, когато описваме християнския живот: „идване при Христос“, „стоене в Исусовите нозе“, „отдаване Нему сърцето и волята“ – всички те са твърде неясни. Как се опознаваме помежду си? Чрез общуване и вършене на разни неща заедно. Същото е вярно и по отношение опознаването на Бога – общуване с Него в началото на всеки ден чрез изучаване на Библията и молитва. Вие изучавате живота на Исус, така както е даден в Библията, особено в евангелията, и го прилагате в собствения си живот, в собствените си преживявания, в собствените си нужди, а след това говорите с Бога за онова, което сте научили. После споделяте със своите приятели онова, което сте получили от личната си среща с Бога. Споделянето с другите на стореното от Исус за вас ще ги накара да пожелаят да Го потърсят и те самите.

Някои казват; „Няма ли да правим и нещо друго, освен само да четем Библията и да се молим?“ Разбира се, че да! Има цяло изобилие от други неща, които са необходими – добри дела, послушание, високи образци, учение на църквата. Но всички те ще произрастат от това едничко необходимо нещо – седенето в нозете на Исус. Той е основата на цялата християска опитност. А много, много от нас още не го разбират, ние мислим, че християнският живот не може да бъде толкова прост. Но Мария бе осъзнала нуждата си от тази „добра част“, както я нарече Исус, и тя не можеше да бъде отнета от нея.