„… във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. “ Римляни 8:37

Когато говорим за подчинение чрез вяра, нямаме предвид живот без усилие. По-скоро усилието трябва да дойде естестве­но, вместо насила. По-добре да сме предпазливи по отношение на религии, според които някои стоят и чакат, без да вършат нищо. Очакваме Бог да направи всичко. Но има неща, които Той не може да извърши за нас. Не може да отговори на Своята покана вместо нас. Трябва сами да откликнем. Това е начинът – да си сътрудничим с Него.

Някои от нас мислят, че ще прекарат живота си, борейки се, стискайки зъби в опит да надвият греха и някъде там, в края на християнския живот, точно преди да починат, ще по­лучат награда за усилията си, като не ще има грях, който да ги подмамва. Но добрата новина е, че окончателната, пълна по­беда, е на наше разположение сега.

Когато бях тийнейджър, мислех, че като навърша 20 години, ще преживея тази победа. Но на 20 години реших, че това ще стане може би на 30. Към края на 30-ата си година все още чаках.

Приближавах 40-те. Но трябва ли да чакаме, за да станем нови създания в Христос? Трябва ли да чакаме да остареем и да не можем да решим, тъй като сме твърде слаби?

Имам баба и дядо, които ми казват, че все още очакват всичко да се обнови. Годините не са решаващ фактор. Разликата между новото и старото създание се състои в пребъдването в Христос и разчитането на Него. Има едно голямо „АКО“ – „Ако човек е в Христос“.

Всякога, щом сме във връзка с Исус, облягаме се на сила­та Му, ще бъдем нови създания. Но когато го изоставим и се опитваме да успеем в своите лични дела, ще изгубим битката със Сатана и ще паднем. Да бъдем нови хора – това е привиле­гия, която имаме днес, докато зависим от Христовата мощ.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден