„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви дяволът като рикаещ лъв обикаля,търсейки кого да погълне.“ 1Петрово 5:8

Една от любимите дейности на Сатана е да пълни главите ни със съзнанието за нашите провали, грешки. Вероятно има причини за това. Преди всичко, когато се чувстваме виновни, сме нещастни, а той изпитва удоволствие от този факт. Второ, ако задържи вниманието ни, фокусирано върху провалите ни, по-вероятно е да преживеем нови неуспехи поради това, че не гледаме към Исус. И трето, ако ни доведе до такова обезкуражение, че в отчаянието си прекъснем връзката си с Христос и престанем да се опитваме да бъдем християни, то той е постигнал главната си цел.

Когато отделим погледа си от Исус, дяволът веднага започва да ни занимава с нашите действия. Ако разчиташ през целия ден на Бога, а не само за няколко секунди, когато се ядосаш и например изхвърлиш тигана през кухненския прозорец, какво ще остане в ума ти в края на деня?

Коя победа си спомняш по-дълго? Тази, която идва, когато разчиташ на Христос и поради това изкушението има омразен, отблъскващ вид за теб? Или онази, за която си се борил три дни, отчаяно искайки да успееш, но в края на краищата не си успял, защото си знаел, че всичко е било на погрешна основа? Победата, която идва отвътре, е единствената истинска. Когато открием греха – желателен и привличащ ни, вече сме съгрешили вътрешно, независимо дали сме извършили погрешната стъпка или не. След като разберем това, ще осъзнаем, че тридневната ни борба е била на първо място външна и въобще не сме удържали истинска победа. По все пак нея си спомняме по-добре, отколкото спонтанната. Божествена победа, дошла, докато сме гледали към Исус.

Ето защо не е безопасно да гледаме на личното си действие като на мярка за християнския си живот. Ако отвърнем поглед от Исус и го насочим към себе си, в зависимост от това, как преценяваме действията си, ще бъдем обезкуражени или горди от постигнатото. Но ако постоянно гледаме към Исус, мислим, говорим за Него и любовта Му към нас, все повече ще пребъдваме в Него и ще се облягаме на силата Му.

„Вярата, която действа“ – Морис Венден