„Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.“ (Лука 16:10)

Животът не се състои само от големи неща; именно малките неща съставляват сумата от житейското щастие или нещастие. Малките неща в живота разкриват човешкия характер. Ако всички младежи и възрастни можеха да видят, както аз видях, огледалото на живота си, представено пред тях – биха се отнесли по-сериозно към малките си житейски задължения. Всяка грешка, всеки пропуск, независимо с какво пренебрежение се отнасяме към тях, оставят белег в този живот и петно в небесния доклад.

Животът е пълен със задължения, които далеч не са приятни, но всички те ще станат такива, когато ги изпълняваме с радост, защото са правилни. Когато с загрижа подхождаме към тях и ги вършим от сърце, ще превърнем и най-неприятните задачи в приятни.

Мнозина подценяват малките събития в живота, малките дела, които е нужно да се вършат ден след ден. Но те не трябва да се смятат за дребни, защото всяко от тях служи или за благословение, или за нараняване на някого. Всяко действие има своята история и неговият разказ достига до Божия трон. Там се знае дали то стои на страната на доброто, или на страната на злото. Единствено като действаме в съгласие с принципите на Божието слово в дребните житейски дейности, заставаме на страната на правдата. Изпитвани сме и сме проверявани чрез тези дребни случки. И нашият характер ще бъде оценен според делата ни.

Именно съвестното отношение към нещата, наричани „дребни” от света, създава голямата красота и успех в живота.

Малките дела на благотворителност.

Малките думи на любезност.

Малките дела на себеотричане.

Мъдрото подобряване на възможностите.

Усърдното развитие на малките дарби.

Всичко това прави хората велики в Божите очи.

„Нашият Баща се грижи“, Елън Уайт

Снимка на analogicus от Pixabay